Безделието не е живот, а образ на смъртта. Водата се разваля, когато се застои
╫ Леност и безделие
Страшно нещо е човек да се съобщи на леност. Тя му дава най-лоша характерност. Прави го муден, имобилен, равнодушен към всичко. Убива у него всеки доблестен ентусиазъм: безсърдечен, апатичен и към своята орис, мързеливият не е кадърен за никакво положително дело. Сърцето на мързеливия е сходно на равнища неорана, потънала в плевели. А какъв брой рисковано е да се движиш в буренясала равнища – има заплаха да се раздереш в тръни и бодли, да нагазиш в отровни и зловонни плевели или да се увие в краката ти някое непоносимо влечуго. В сърцето на мързеливия няма нищо добро – то е увито в бурените на най-различни грехове. Леността пораства неусетно и непрекъснато се усилва и напълно превзема и погубва индивида.
Леността е неприятен консултант, който води към прегрешението. Предаденият на леност човек не се нрави никому.
Леността е апаш – отсам краде минута-две, оттова час-два и цели дни и така се промъква неусетно под булото на наложителна отмора и постоянно, под претекст на някакъв интерес, краде от скъпото време, несъмнено за труд.
От мързеливия бяга всеки. Той не умее ни диалог да поведе, ни храброст, самодейност или нещо благородно да покаже и прояви. Вечно се оплаква. За своите неуспехи вини другите, подлага на критика, подиграва се, осмива другите, а себе си не вижда. И първата гостенка, която почуква на портите му е сиромашията. „ Мързелът потопява в унесеност и нехайната душа ще търпи апетит ” – споделя Соломон (Притч.19:17). И тъй като няма достойнство на сърцето и финес на нравственото схващане, в желанието да се освободят от бедността, мързеливият елементарно може да се подхлъзне и пропадне духовно и морално. Ако се направи една статистика за аргументите, които водят към пандиза, ще се види, че множеството от пандизчиите в предишното и през днешния ден са безделници. Това е така, тъй като безделието е майка на всички пороци.
Трудолюбивият не постоянно е правоверен, само че мързеливият – в никакъв случай. Първият не постоянно се избавя от изкушения, само че мързеливият в никакъв случай не може да се освободи от тях.
Виден политически мъж, като посетил един път школата, дето в миналото се възпитавал, споделил на децата, които се учили там: „ Деца, запомнете, че всеки час на вятъра прекаран от вас в учебно заведение, ще бъде случай за някое злощастие в послешния ви живот ”.
„ Който се учи, той ще сполучи ” – споделя националната сентенция и тя намира цялостно опрощение в живота.
Безделието не е живот, а облик на гибелта. Сто години прекарани в празност, не се равняват ни на един час в потребен труд. Безделието ражда скуката, а последната е този зложелател, който прави пролетта на индивида есен и обръща розовия ден на тъмен.
От леността и безделието, като от токсичен корен, произлизат празнодумство, клеветничество, непредпазливост, рецензия, наказание, разпри, кавги и какви ли не облици или типове на прегрешението, които похабяват хубостта на душата. Водата се скапва, когато се застои. И духовният облик на индивида се скапва, когато той е в безучастие. За съзнателния човек часовете, прекарани в безучастие, са същинско изтезание. И заслужено споделя философът Грей: „ Зает ли си – благополучен си ”.
Да се стараем да привикнем на труд и постоянно да си намираме работа, с цел да не си спечелим прозвището безделник и лентяй.
Да не оставаме без работа, в леност и безучастие. За нас грее слънцето, луната за нас осветлява нощта и за нас сияе разнообразният общ брой от звезди. За нас веят ветровете и реките текат. За нас никнат тревите и цветята порастват и ухаят. За нас естественият ход прави свойствения си порядък – минава нощта и настава денят. Зимата минава и настава пролетта, с цел да бъде животът по-красив и разнороден. Всичко това става за нас. И при такова служение за нас от страна на създанието, не трябва ние да оставаме в безучастие и леност. Да съгласуваме думи и държание с желанието да се трудим. Да не оставаме безразлични към триумфа във всяка работа. Да разкриваме нашите качества и трудът ни ще бъде същинска ария, ще пукне пролет в нашето сърце и наслада ще грейне по лицето ни.
1959 година
Картина: The Pilgrim at the Gate of Idleness, 1884, Sir Edward Burne-Jones (1833-1898), Dallas Museum of Art (DMA)
